Lectio II

Coniunctivus imperfecti

Coniunctivus imperfecti се образува, като към сегашната основа на глагола се прибави характеристиката -re- и личните окончания. При глаголите от трето спрежение пред характеристиката -re- се явява съединителната гласна -e-. Coniunctivus imperfecti практически се образува като към infinitivus praesentis activi се прибавят личните окончания за съответния залог.

Coniunctivus imperfecti на спомагателния глагол sum

Подчинително наклонение на минало несвършено време на спомагателния глагол и се образува като към сегашната основа на es- се прибави характеристиката -se- и личните окончания.

Coniunctivus imperfecti в главно изречение

В главно изречение coniunctivus imperfecti предава миналост и незавършеност, неизпълнимо желание и иреалност.

1. Coniunctivus optativus

Coniunctivus imperfecti предава желание, което не е изпълнимо в настоящето. Често се подсилва от съюза utinam, който при con. imperfecti и con. plusquamperfecti се превежда с "де да".

Utinam ego Rōmā essem! - Де да бях в Рим!

2. Coniunctivus potentialis

Coniunctivus imperfecti предава действие, което е било възможно в миналото. Превежда с би, може би, възможно е. Подлог обикновено е въпросително или неопределително местоимение.

Quis auderet? - Кой би се осмелил?

Facile crederes. - Лесно би повярвал.

3. Coniunctivus irrealis.

Coniunctivus imperfecti предава неизпълнимо действие в настоящето.

Sine spe vita mea misera esset. - Без надежда животът ми щеше да е нещастен.